Честотите на съзнанието и езикът на емоциите

Всяко наше емоционално състояние е като определена честота на съзнанието.Реалността, която преживяваме, се ражда именно от това съзнание — затова различните ни настроения създават различни светове.Това, което ни изглежда истинно в едно емоционално състояние, може да се обърне в пълната си противоположност в друго.

Проблемът настъпва, когато се заключим само в една честота и игнорираме останалите.Всяка емоция, през която минаваме, съдържа част от цялостната истина за нас самите.Ние сме многоизмерни същества — способни да усещаме множество честоти едновременно.Ограничаваме се, когато решим да преживеем само една емоция, като изключим останалите.

Когато сме ядосани, често се изгубваме в гнева и забравяме любовта, която също е там.Или обратното — мислим за любовта, докато оставяме гневът да угасне, без да разберем защо се е появил.И в двата случая се лишаваме от пълната картина.

Често наричаме емоциите „положителни“ или „отрицателни“ според това дали носят удоволствие или болка.Но на по-дълбоко ниво те не са нито добри, нито лоши — те са просто различни вибрации на енергията.Всяка емоция има цел: да ни даде разбиране и да ни подтикне към действие.Когато отхвърляме едни и прегръщаме други, ние виждаме само част от истината и действаме непълно.Истинското усещане за пълнота идва, когато разберем всичко — и приятното, и болезненото.

Емоциите, които ни радват, ни показват какво искаме.Тези, които ни нараняват, ни разкриват какво не искаме.Когато внимаваме към всички свои чувства, можем ясно да видим и двете страни.Но ако потискаме болката, нежеланите неща ще се повтарят отново и отново.А ако пренебрегнем радостта — ще изгубим посоката към собствените си желания.

Много хора остават в токсични връзки, защото се вкопчват само в положителните емоции и не искат да видят болката.Докато не осъзнаят, че тази връзка не служи на най-доброто им благо, те ще продължат да страдат от неразбиране.Други пък се потапят изцяло в болката и гнева — и така губят способността да държат сърцето си отворено за прошка и помирение.

Никога не позволявайте любовта и омразата да се изключват взаимно.Позволете си да ги чувствате едновременно, напълно и автентично.Когато обичате някого и същевременно му се сърдите, любовта не изчезва — тя просто вибрира на друга честота.Не се страхувайте от смесените чувства — те са знак, че виждате по-дълбоко.

Омразата не е зло; тя е сила, която се появява, за да ни защити от злото.Любовта и омразата не са нито добри, нито лоши — те стават разрушителни само когато произтичат от невежество.Невежият човек обича, като пренебрегва болката.Просветленият обаче може да напусне дори този, когото обича, ако това е за по-висше добро.

Когато се научим да усещаме повече от една честота едновременно, ние започваме да действаме в хармония с променящата се реалност.Тогава можем да вземаме цели решения, без да отхвърляме нито една от противоположните си емоции.Никакво чувство, колкото и силно да е, не може да ни заслепи за цялостната картина.Да имаме достъп до множество честоти означава да чувстваме кураж дори сред тревожност —да се страхуваме, но въпреки това да вървим напред.Защото куражът никога не изчезва — той просто съществува на различна честота от страха.